bgselce

Миг

2012-02-05T04:14:00.000-08:00

Едва ги различих на дървото-
малки, треперещи топки-
весели врабци през зимата,
заедно сме няколко мига,
колкото да ги понаблюдавам
и в миг без предупреждение
ме оставят сама зад прозореца
с дълги мисли за летене.

Street Art in Rousse

2011-12-08T23:18:00.001-08:00

You & Me

2011-03-15T04:45:00.000-07:00

Happy birthday to me:)))

2010-11-10T05:46:00.000-08:00

Fairy Sithonia

2010-08-16T01:42:00.000-07:00

Розобер в с. Куртово

2010-06-15T06:39:00.000-07:00

Баба Димитра-нашият прекрасен домакин в с. Куртово. На следващия ден, по изгрев, баба Димитра ни показа специалното си място за паневритмия и ни потопи в приказка от танц и
музика.

Доволни и сити, след като ни е нагостила с прекрасна супа от коприва и кафяв ориз, тръгваме към нивата срещу Балкана за труд и творчество:)

Розовата утрин! Те са толкова финни, нежни и ароматни. Прекрасно е да се събудиш по изгрев слънце и да си измиеш очите с розова роса!

Розите се приемат в розовия пункт до 10 ч. сутринта, след това не..

По обед, след розобера, варим мляко на кирпичената печка, а останалата част на сиренце, ммм....

Макове и маргарити в танц..

Покривите на с. Куртово ни изпращат заредени със слънце, доброта и любов!

Mellow Music Festival starts tonight!!!

2010-05-27T02:04:00.000-07:00

Всичко за Фестивала, тук!

MARINA AND THE DIAMONDS | HOLLYWOOD (ACOUSTIC)

2010-05-05T04:05:00.000-07:00

Прогрес срещу природа

2010-05-03T07:05:00.000-07:00

Георги Димитров: Прогрес срещу природа: Съвременна безпредметна живопис, Червената къща, София, 4 - 28 май, 2010 г.

Опитвайки се да надхитрим естествената си среда, ние бележим провал след провал и по този начин оставяме непосилен дълг за идните поколения. Ако погледнем назад в миналото, ще установим нелепостта на вярването, че природата може да бъде покорена или опитомена. Въпреки това, ние не се предаваме. Непрестанно прибягваме до краткосрочни решения, за да утолим цивилизационната си жажда за превъзходство и собственост. Природата е винаги крачка пред нас, докато ние забравяме, че това е една напълно предвидима надпревара. „Както много други, свързвам модерността със западния свят от последните четири столетия и най-вече с присъщия му стремеж към рационален прогрес на всяка цена. Научният напредък, обаче само ускорява цикличния ни престой на тази планета, незачитайки ценностите на всички останали култури и пренебрегвайки ограничения характер на земните ресурси. В един кръгъл свят не е възможно да съществува прогрес. Спиралите и кръговете са несъвместими, тъй като принадлежат на различни метафизични измерения.”„Прогрес срещу природа” е първата самостоятелна изложба на Георги Димитров и включва композиции от годините след завръщането му от Нова Зеландия. Авторът е роден през 1980 г. в Бургас, където завършва Хуманитарната гимназия, а по-късно следва Международни отношения в София и Уелингтън. След няколко години учение и работа в Африка, Америка и Нова Зеландия се завръща в България през 2004 г. Оттогава изразява идеите си чрез безпредметна живопис и дигитална графика, кратък филм, видео пърформанс, фотография, музика и текст. Засяга теми като модерността (т.е. вярата в прогреса), човешката природа и субективитет, красотата на абсурда, пренасяне на обекти през различни измерения и др. В работите си цели да постигне най-високо съотношение между значимостта на една идея и нейната оптимизирана визуализация.

Вътрешните дворове на София

2010-04-29T06:24:00.000-07:00

Имаш друг живот,

паралелен на шумните улици,

скътан във вътрешните ти дворове,

зад ключове и стари катинари

Кръвоносна система в зeлено по пролетно време!

Имаш къщи с любови и много история,

подарени от твоите хора на котки и птици..

Нямаш съседи,

само сойките и старата веранда от звезди:)

Идвам аз и издавам звуци като за приятел

и те ме разбират.

После всички заедно танцуваме на ум под бялата череша...

Сънища

2010-04-20T05:32:00.000-07:00

Мило мое момче,
Идвам да ти кажа, че тази вечер,
През нашия дом, ще премине буря!

Буря, която носи сънища в ръцете си,
А аз ще оставя прозорците отворени
И ще чакам, облечена в най-хубавата рокля...

Мило мое момче, аз не сънувам,
А това понякога влудява
И като хищник впивам всяка сутрин устни
И поглъщам настървено приключения

Осиновявам сънища, твоите сънища
Преплитам ги със спомени, нашите спомени
Отмивам границата, моята граница
И ставам приказна, прозрачна, бяла!...

Мило мое момче,
Тази нощ ще чакам бурята да дойде и да ме залее,
А на сутринта ако откриеш слама във косите ми,
Три пъти, целуни очите ми,
И аз ще знам...

12.03.2010

"Антистатик"-Фестивал за съвременен танц и пърформанс 08.04-12.04.2010, София

2010-04-08T07:10:00.000-07:00

Програмата на фестивала, тук!

Сънят на Пу от Ингмар Бергман

2010-04-01T06:11:00.000-07:00

... Пу върви през гората, която му е едновременно позната и непозната. Потокът шурти и клокочи. Слънчевите лъчи се гонят над главата му. През цялото време се движи напред против волята си. Ето че спира и се оглежда, това е без съмнение мястото, където се е самоубил часовникарят, и не му се налага да чака дълго. Тишината е нарушавана единствено от ромона на потока, мравките в мравуняка и по пътеката се стрелкат безшумно. Тук слънчевата светлина не достига, тук всичко е потънало в сива сянка и тягостен зной, ала въпреки това е хладно. Пу замръзва и се е свил от студ. Някой се движи от другата страна на чаталестия бор и той вижда часовникаря в гръб. Стои с вдигнати рамене, кичури рядка коса са провиснали над мръсната му яка. Обръща се и се вторачва в Пу с изцъклени очи без зеници, устата му е зинала, цялата почерняла от засъхнала кръв, веждите му са толкова светлоруси, че почти не се забелязват, челото му е прекомерно високо и сиво, изпъстрено с петна. ”Не искам това нещо, това не е истина, не искам да участвам в това, не мога да се разплача, не мога да избягам, часовникарят сякаш е взел всичката ми сила, за да се материализира, чувал съм някой да казва, може би Лала: призраците използват жизнената сила на живите, за да се материализират и затова хората напълно се вцепеняват, и сега съм все едно закован, чувствам, че се задушавам”. Пу смутолевя през тракащите си зъби: “Моля за извинение, всъщност не исках да... но така или иначе се озовах тук. Не съм наред щом правя такива неща. Не мога да си спомня как дойдох тук – ами ако сънувам? Ами ако това е една ужасна клопка и съм заспал, сънувам и никога вече няма да се събудя?”
Тревогата на Пу се надига като гореща струя, цялото му тяло се изпълва с необуздаема болка. Часовникарят стои с лице към него. Един клон скрива отчасти привидението. Призрачният образ се олюлява и извива като под напора на вятър, въпреки че има затишие. Ето ти роден в неделя, ето ти Преображение Господне! Сега е моментът да се пита. Пу задава въпроса си веднъж и като не получава отговор, го повтаря: Кога ще умра? Часовникарят се замисля и на Пу му се струва, че чува шепот, неясен и задавен, нали устата му е в кървища, а устните вцепенени: винаги. Отговорът на въпроса гласи: винаги.
Лек повей минава през гората, една чавка изграчва нейде в далечината. Часовникарят се олюлява от вятъра, главата му се отделя от шията и раменете и се приближава към Пу, който се пита дали не е ударил сетният му час и дали отрязаната глава не ще го захапе по голите ръце или в коляното му. Ала вятърът се обръща и лицето се разпада, очите висят под клоните на бора и угасват. Цялото привидение угасва, земята поглъща ръцете, първо дясната, дланите се разтварят и черните нокти се отронват като гнили ябълкови семки. Призракът на часовникаря се превива и Пу вижда червената рана от въжето и парчета кост, които стърчат от врата му. Всичко става толкова бързо и ненадейно, ето че вече го няма, само миризмата му все още се усеща, миризма на мухъл като под линолеума в детската стая.
Той прави усилие да се събуди, изтръгва се от съня и разтваря широко очи, за да не бъде повлечен обратно в света от отвъдната страна. Баща му пълни лулата си. До него е Мариан, тя току-що идва от реката и се е къпала. Нейната тъмна, късо подстригана коса е прилепнала към главата, лицето й е обърнато към слънцето. Обута е с дълги панталони и тънка блуза, очертанията на гърдите й прозират през плата. Боса е. Татко измърморва, че часът е почти седем и е време да се избръсне. Мариан му разказва колко хубаво е било да се къпе долу при шлепа, въпреки че дърветата били понесени от попътния вятър и станали целите на буци в крайбрежната тиня. “Но беше хубаво, защото бях сама и се къпах чисто гола. Е, намръзнах се, водата беше едва дванайсет-тринайсет градуса, но казват, че тази година реката е особено студена”. “Слава богу, че го има и архипелагът”, отбелязва татко и пали лулата си. "Там човек не се дави в крайбрежната тиня”.

Из “Родени в неделя”-Превод от шведски Меглена Боденска

Double Trouble Festival 2010

2010-03-19T07:45:00.001-07:00

Двудневен техно фестивал - Велико Търново, 19-20 Март, 2010.

Жалко, че няма да мога:(

Сайтът на фестивала, тук!

I’m jealous of Jonna Pohjalainen

2010-02-18T06:17:00.000-08:00

I’m jealous of Jonna Pohjalainen: "

I don’t know about you, but I always get a huge rush when I go into an art supply shop… so imagine how I felt when I found these!

In 2006, Helsinki based artist Jonna Pohjalainen spent the summer at the Environmental Art workshop of the Open Air Art Museum in Pedvale, Latvia. She arrived there supply-less and with an open mind. Everyday she would sit quietly taking in the rural landscape, sharpening her pencils and watching the sun set. Really, what else could she do but turn these grey aspen logs into an enormous, beautiful, art-supply-rush-inducing sculpture, titled Colour Pencils.

Красиво..

2010-02-09T01:44:00.000-08:00

Пухче!

2010-02-03T06:07:00.000-08:00

Преди време, докато се разхождах, попаднах на магазин "Дом за ангели". Вътре е бяло, красиво и пълно с цветя. Влюбих се в една лампа и реших, че ще е прекрасно да си я направя сама. Ето я и нея! Rазказ в картинки за раждането на високото, светещо, бяло пухче!

Тази тел е изключително приятна за работа. Казва се горена тел и може да се намери във всякa добре заредена железария:) Благодаря ти, Вики ♥

Изчислих, че ще трябва да направя към 60 цветя, което беше ок, но впоследствие бройката се удвои и продължи нагоре:)

Докато не покрих всичко:)

Пухчо!

Пухче и Moi са приятели:)

КаРтИнКи

2010-01-20T06:29:00.000-08:00

Escif - art pack 2: "

source Escif FLICKR

Building a home while drinking:)

2010-01-16T12:47:00.000-08:00

Къща някъде в Мексико, построена от стъклени и пластмасови бутилки! Гениално! Оказа се, че идеята датира още от 60-те години на 20-ти век, когато се появяват първите такива къщи и дори някои производители на напитки започват да бутилират в правоъгълни бутилки, с цел използване на бутилката като строителен материал.

"Женски пазар"

2010-01-16T05:31:00.000-08:00

"Женски пазар"

Това е едно от любимите ми места в София. Огромен, шарен организъм пълен със плодове и зеленчуци, наливна боза и кардамон, джапанки и ориенталски костюми. Последната ми покупка от там, беше чуден комплект за федербал на невероятната цена от 2 лева. Впечетли ме фактът, че пазара съществува още преди Освобождението от турско робство през 1878 г. В непосредствена близост до пазара се намират Лъвов мост, църквата "Св.св. Кирил и Методий", Синагогата, Централните хали и западната стена на антична Сердика.

Това е първият светофар в София. Радва ме, че все още не е заместен от някой глупав билборд.

Централните хали и на заден план-Синагогата.

Ние -в плетен вариант:)

Най-новото гастрономическо откритие! Малко пространство за хапване на невероятно вкусен кебап с подкрепление от хумус, питки и магданоз+лук и подправки! ммм:) Намира се на ул. Джордж Вашингтон, точно срещу Омбудсмана на Република България. Несравним Колорит! Другият постоянен фаворит е малко заведение за хранене, предлагащо най-добрите турски гозби, домашно приготвен хляб и атмосфера, пренасяща директно в Истанбул:) Намира се на ул. цар Симеон, пресича се Женски пазар и след няколко метра, в дясно:) Вкусноо:)

Хитра хрумка за алармиране от евентуални джоб-чии:)

Имаме промяна! Отговорът е 46!

The Master of the Market!

Patchwork!

Силата на количката!

И накрая отдаваме почит на стрийт арта около Женски пазар!!! Респект:)

Деян И Бойко Неделчеви - От Икебана Дървесата Ги Боли - 2002

2010-01-06T04:20:00.000-08:00

Лудницаа:))

Fairy feet

2009-12-22T00:20:00.000-08:00

Fairy feet from Klavdia pavlova on Vimeo.

Londonized!

2009-12-20T15:16:00.000-08:00

Londonized from Klavdia pavlova on Vimeo.

Това е кратка визуална и звукова сентенция от пътуването ни в Лондон /~17 минути/.
Камера:Вики&Клав
Монтаж:Вики

Today is your birthday and love is in the air!

2009-12-18T06:18:00.000-08:00

Коледно настроение:)

2009-12-17T00:31:00.000-08:00

...

2009-12-14T06:50:00.000-08:00

2009-12-09T12:29:00.000-08:00

Фотография:Виктор Влаеску

Морето ще бъде скоро
и ще бъде зимно,
когато минаваш близо
усещам студените му вълни
и пръски охлаждат мислите ми.

Monday

2009-11-30T13:15:00.000-08:00

Рожден Ден в 30 картинки:) - II-ра част

2009-11-17T06:25:00.000-08:00

Рожден Ден в 30 картинки:) - I-ва част

2009-11-11T07:11:00.000-08:00

Събуждане

ул.Шишман в дъжда

"Билкова"

Аз и Худи:)

някъде из Лозенец

Есен...

Orbis Pictus

2009-11-06T02:04:00.000-08:00

Проектът “Orbis Pictus” е международен проект за пътуващи изложби и съпътстващи ги мероприятия.
Основа на проекта, възникнал през 2005 г. , са интерактивните експозиции ”Врата към света на творческата човешка фантазия”, “Лабиринт на светлината” и “Книгоигра”, инспирирани от делото на хуманния мислител Я.А.Коменски - ”Лабиринтът на света и раят на сърцето”.

Стремежът на отделните композиции е да развиват въображението и фантазията посредством интерактивни инструментални обекти. Основната идея е креативното опознаване на света и на самите себе си посредством собствените сетива. Основна тема е сътворяването на комуникативен канал преминаващ през националните принадлежности, социалните прослойки или религиозните предпочитания.

Това са думи от авторите на проекта “Orbis Pictus”.

За мен, това бе най-вълнуващата изложба, която съм гледала в последно време. Тя достигна за секунди до детето в мен и му предложи незабравим момент в това пространство изпълнено с вълшебни, гигантски и чудати инструменти.
Беше толкова забавно да наблюдавам нахилените си приятели и да се докосна до този приказен свят! Юхуу!:)

Кълбо- стоманено нарязано кълбо, резониращо с протяжен звънлив звук под ударите на треска. Автор-Честмир Сушка.

Цитера-дървен инструмент с два отвора предназначени за пъхане на главата. Във вътрешността е скрито концертно пиано с незаглушени струни. Автор-Петър Никъл.

Калимбофон-калимба за две уши и две ръце. Автор-Майкъл Делиа

Перископи

Бръмчащи тръби - две свирки изработени от канализационни тръби.Всяка от тях има свой мях. Свиренето на този инструмент се постига само чрез образуване на налягане в меховете. Автор-Иржи Конвързек.

Шапка-дървена конусовидна шатра със специфични акустично-оптически свойства. Наблюдаващ подслушващ пункт. Предназначен е за двама посетители, легнали на гръб с пъхната в шапката глава. Чрез звукови тунели е възможна гласова комуникация. Автори-Иржи Мелцер, Петър Лоренц, Петър Никъл.

Сърце. Централен обект в експозицията. Надуваем обект във формата на сърце, съдържащ композиция от музикални инструменти.

Ухо. Акустична шатра, в която влизат поредица от тръбни звукопроводи смъкнати от заобикалящите я площадки или свързани с някои от другите обекти.Основно тяло на гласово-комуникационната зона. Вътрешното пространство е определено за слушане и отговаряне. Автор-Ондржей Смейкал.

Пойна пеперуда -клавирен инструмент, чиято пианова механика се привежда в звучене от подредени алуминиеви пръчки. Автор-Лубош Фидлер.

Вихрушка- висок стълб с механично предаване, завършващ с три ротационни диска, които при завъртане сътворяват цветна вихрушка. Автор-Ондржей Смейкал.

Измамно стъкло-въртящ се стол с лупа. Автор- Петър Никъл.

Тракащият тубус-пясъчен цилиндър, който се върти около оста си, завършващ от двете си страни с хеликонови туби. Тубусът издава изразителен тракащ шум. Автор-Ондржей Смейкал.

Калимби 1 и 2-Две големи дървени калимби с различна форма. Кухите резониращи инструменти са снабдени с комбинация от стоманени еластични езичета и пръчици, които чрез допир на пръсти се разтреперват. В по-високата калимба е вграден чинел.

птичка-елен-обувка

2009-11-05T03:03:00.000-08:00

Водната къща

2009-10-28T08:42:00.000-07:00

2009-10-19T00:29:00.000-07:00

ПРЕОБРАЖЕНИЯТА НА ПИКТОР

Херман Хесе

Едва пристъпил в рая, Пиктор се изправи пред едно дърво, което бе едновременно и Мъж, и Жена. Пиктор поздрави със страхопочитание дървото и запита: "Да не си ти дървото на живота?" Но когато вместо дървото понечи да му отвърне змията, той се обърна и продължи нататък. Цял се превърна в зрение, всичко толкова му харесваше. Ясно усещаше, че е в родината си, пред първоизвора на живота.

И пак видя дърво, което бе едновременно и Слънце, и Луна. И рече Пиктор: "Да не си ти дървото на живота?"

Слънцето кимна и се засмя, Луната кимна и се усмихна.

Най-дивните цветя го гледаха с множество багри и лъчи, с множество лица и очи. Някои му кимаха и се смееха, други му кимаха и се усмихваха, трети не му кимаха и не се усмихваха: мълчаха опиянени, сякаш вглъбени, сякаш в собствения си мирис потопени. Едно пееше люлякова песен, друго пееше теменужна приспивна песен. Едно от цветята имаше големи сини очи, друго му напомняше за първата любов. Едно ухаеше като градината на детството, като майчиния глас се носеше сладостният му мирис. Друго му се усмихна и в миг протегна към него извит червен език. Той го близна - имаше вкус на нещо силно и диво, на смола и мед, а също и на женска целувка.

Сред всички тия цветя стоеше Пиктор, изпълнен с копнеж и плаха радост. Сърцето му, сякаш камбана, ехтеше размерно, туптеше безспирно. Ламтеше към незнайното, към вълшебно безкрайното неговият див ламтеж.

Видя Пиктор кацнала птица, видя я кацнала в тревата, облята с многоцветни лъчи, сякаш красивата птица притежаваше всички цветове на дъгата. Запита той красивата пъстра птица: "О, птицо, къде е щастието?"

"Щастието ли? - рече красивата птица и се усмихна със златната си човка. - Щастието, приятелю, е навред по земята, в планината и полята, в кристала и в цветята."

С тези думи веселата птица тръсна пера, кимна с глава, поклати опашка, премигна с очи, усмихна се още веднъж, после застина неподвижно, притихна в тревата и ето: птицата се превърна в цвете, перата й в листа, а ноктите - в корени. Сред багрено озарение, в танцово опиянение тя стана растение. Пиктор гледаше удивен.

И само миг по-късно птицата-цвете раздвижи листа и тичинки; наситила се вече да бъде цвете, тя изгуби корените си, леко помръдна, бавно излитна и се превърна в блестяща пеперуда, която се понесе и зарея без напрежение, цялата просветление, цялата сияйно видение. От учудване Пиктор разтвори широко очи.

Ала новата пеперуда, веселата пъстра птица-цвете-пеперуда, светлото багрено видение, закръжи около изумения Пиктор, заблещука на слънцето, леко като снежинка се спусна на земята, кацна току до нозете на Пиктор, задиша нежно, потрепна с озарени криле и тутакси се преобрази в цветен кристал, от чиито ръбове струеше червена светлина. Искреше прекрасно сред зелените треви и билки червеният скъпоценен камък, искреше ясно като празничен камбанен звън. Но родината му, земните недра, сякаш го зовеше, той започна бързо да се смалява, сякаш всеки миг готов да потъне.

Тогава Пиктор, тласкан от непреодолимо желание, посегна към чезнещия камък и го грабна. Очарован гледаше магическата светлина, която вливаше в сърцето му предчувствие за безмерно блаженство.

Изведнъж от клона на едно изсъхнало дърво се изви змията и изсъска в ухото му: "Камъкът ще те преобрази в каквото поискаш. Бързо му кажи желанието си, преди да е станало късно!"

Пиктор се изплаши, побоя се да не пропусне щастието си. Начаса изрече думата и се преобрази в дърво. Защото неведнъж вече бе пожелавал да е дърво, дърветата всякога му изглеждаха преизпълнени от покой, сила и достойнство.

Пиктор стана дърво. Пусна корени в земята, издигна се във висината, покараха листа и клони, и той бе тъй доволен. С жадни фибри засмука дълбоко от хладната земя, а високо в синевата развяваше листа. В кората му се заселиха бръмбари, под ствола му - заек и таралеж, в клоните му - птици.

Дървото Пиктор бе щастливо и не броеше годините, които минаваха. Отлетяха много, много години, преди да забележи, че щастието му не е пълно. Бавно се научи да вижда с очите на дърво. Най-сетне стана зрящ и се натъжи.

Защото съгледа, че около него в рая повечето същества се преобразяваха много често, че всичко течеше в някакъв вълшебен поток на вечно преображение. Видя цветя да се превръщат в скъпоценни камъни или да прелитат като пъстри птици. Видя край себе си внезапно да изчезват дървета: едно се стопи в поточе, друго се превърна в крокодил, трето като риба, весела и млада, изпълнена с наслада, заплува надалече в речната прохлада, с бодри сетива, та с време игри нови в нови форми да начене. Слонове заменяха облика си с канари, жирафи се преобразяваха в цветя.

Ала самият той, дървото Пиктор, оставаше все едно и също, не можеше повече да се преобразява. Откак осъзна това, щастието му се изпари; започна да старее и постепенно да придобива онзи изморен, сериозен и угрижен вид, който можем да наблюдаваме при множество стари дървета. Но нали същото виждаме всеки ден и при конете, птиците, хората - при всички земни твари: не притежават ли дарбата на преображението, с време започват да тъгуват и линеят, а красотата им да чезне.

Ето че един ден из това кътче на рая се залута девойка с руса коса и синя рокля. Като пееше и танцуваше, русокосото момиче тичаше под дърветата, то никога досега не бе помисляло да пожелае дарбата на преображението.

Я някоя умна маймунка ще се усмихне подире й, я някой храст нежно ще я погали с вейките си, я някое дърво ще й подхвърли цвят, орех или ябълка, но тя не забелязваше нищо.

Когато дървото Пиктор съзря девойката, обзе го безкраен копнеж, стремеж към щастие, какъвто никога досега не бе изпитвал. А същевременно го изпълни дълбок размисъл, понеже му се струваше, че собствената му кръв го зове: "Помисли! Припомни си в тоя час целия свой живот, намери смисъла, иначе ще стане много късно и никога вече щастието не ще дойде при теб." И той се подчини. Спомни си целия свой път, човешките си години, странстването си към рая, и особено оня миг преди да стане дърво, оня чуден миг, когато взе в ръце вълшебния .камък. Когато му се откри възможността за всяко преображение и животът в него пламтеше както никога! Спомни си птицата, която му се бе усмихнала, дървото със Слънцето и Луната и го обзе предчувствието, че тогава нещо бе пропуснал, нещо бе забравил, и че лош е бил съветът на змията.

Девойката долови в листата на дървото Пиктор шумолене, погледна нагоре към него и с внезапна болка в сърцето усети как в нея се пробуждат нови мисли, нови желания, нови мечти. Привлечена от незнайна сила, тя седна под дървото. То й се стори самотно, самотно и тъжно, ала наред с това и красиво, затрогващо и благородно в безмълвната си тъга; сладостно й прозвуча песента на тихо шумолящата му корона. Тя се облегна на грапавия ствол, усети как дървото дълбоко потръпна и почувства същата тръпка в собственото си сърце. Странна болка прониза сърцето й, по небосклона на душата й преминаха облаци, от очите й бавно закапаха едри сълзи. Но какво бе това? Защо трябваше така да страда? Защо сърцето й напираше да разкъса гърдите и да се слее с него, да прелее в него, в красивия самотник?

Дървото леко потрепера чак до корените, тъй поривисто събираше то цялата си жизнена сила, насочваше я към девойката в пламенно желание за единение. Ах, защо ли, надхитрен от змията, се бе обрекъл да бъде завинаги самотно дърво! О, колко сляп и безразсъден се бе показал! Нима наистина нищо не знаеше, нима бе тъй чужд на житейската тайна? Не, още тогава смътно я беше предчувствал... Ах, с печал и дълбоко прозрение си спомни сега за дървото, което бе едновременно и Мъж, и Жена!

Прелетя една птица, червена и зелена, прекрасна и безстрашна, прелетя в дъга. Девойката я видя как лети, видя как от човката й падна нещо, което заблестя като кръв червено, като жар озарено, то падна в зеления злак, засия в зеления злак като зрак, червеното му сияние я привлече тъй силно, че девойката се наведе и вдигна червения къс. Беше кристал, беше скъпоценен гранат, който разпръсва всеки мрак.

Едва девойката пое в бялата си ръка вълшебния камък и начаса се изпълни желанието, завладяло сърцето й. Красивото момиче изчезна, сякаш потъна в земята и стана едно с дървото, покара от ствола му като млад и здрав клон, израсна бързо и се извиси към него.

Сега всичко беше хубаво, светът беше в ред, едва сега Пиктор намери рая. Вече не беше старо, угрижено дърво, сега запя високо: "Пиктория, Виктория".

Беше се преобразил. Ала този път бе постигнал истинското, вечното преображение, защото от една половина беше станал едно цяло и отсега нататък можеше да се преобразява безкрай. Вълшебният поток на сбъдновението течеше постоянно в кръвта му, той щеше вечно да има дял в ежечасно възникващото Творение.

Пиктор стана сърна, стана риба, стана човек и змия, облак и птица. Ала във всеки образ беше едно цяло, съставено от двама, носеше в себе си Слънце и Луна, Мъж и Жена, течеше по земята като река-близнак, блестеше на небето като двойна звезда.

1922

Венцеслав Константинов - превод от немски

The Cat Piano

2009-10-16T07:33:00.000-07:00

The Cat Piano from PRA on Vimeo.

Latest short film by The People's Republic of Animation. Narrated by Nick Cave. Directed by Eddie White & Ari Gibson. Produced by Jessica Brentnall

Източни Пиеси

2009-10-15T08:11:00.000-07:00

Ineffable Mysteries From Shpongleland - Shpongle

2009-10-14T07:51:00.000-07:00

Повече инфо,тук!

2009-10-02T00:41:00.000-07:00

Разпилян свят

2009-09-28T07:10:00.000-07:00

Scattered Crowd by William Forsythe

"Sutra"

2009-09-28T07:00:00.000-07:00

Sidi Larbi Chekaoui & Antony Gormley - with monks from the Shaolin Temple

Pierre Rigal

2009-09-28T06:51:00.000-07:00

Pierre Rigal - Erection, Sofia Dance Week, 26.09.2009

2009-09-28T06:15:00.000-07:00

Радвам се, че скъп приятел беше у дома
Радвам се, че видях билета му на масата
Радвам се, че ти излезе за още два билета
Радвам се, че бяхме там тримата
Радвам се, че се вълнувам..

Иранска Мистична Музика

2009-09-28T05:43:00.000-07:00

Попаднах на концерт на група "Насут" в кино Люмиер организиран от иранското посолство в София по една от щастливите случайности/неслучайности. Музиката беше вълшебна, лицата на музикантите имаха древни черти и усещане за мъдрост и черно-сини нощи, инструментите виждах за първи път. Прекрасна музика! Исках да намеря запис на групата, не успях, но намерих друг запис, който е също толкова магичен.

Нощ на Музеите и Галериите - Пловдив, 02.10.2009

2009-09-28T05:01:00.000-07:00

Сайтът на Нощ на музеите и галериите- тук.

Да пускам хвърчила..

2009-09-23T07:39:00.001-07:00

Пускам хвърчила и мъничко летя,
тогава някак си спокойно преживявам,
страха от падане, високо и голямата вода,
поради което, винаги в багажника ми има
една бутилка, едно хвърчило и мъничко трева!

Депо за битови отпадъци край Силистра

2009-09-17T02:12:00.000-07:00

Депото за битови отпадъци край Силистра и готината идея да поверят задачата на млади творци, които да направят пейзажа по приказен и красив:)

Прозорецът

2009-08-10T06:16:00.000-07:00

Ния стоеше на брега и избираше подходящия момент за нейното първо гмуркане. Най- накрая на плажа, на любимия си плаж. Нищо че го налазиха много хора. Сега беше юни и положението се ядваше. Кожата на тялото и беше значително по бяла от на всички останали и малките и сини вени прозираха като морска вода под нея.
Нейното любимо море. Ето пак са двама. Възприемаше морето като мъж. Всяко гмуркане бeше специален ритуал, наподобяващ любовен акт. Колко време го беше чакала, него, този специален мъж. Със сините очи и хладните ръце. Ния обичаше да се гмурка гола и да прави звезди. Искаше да му покаже всичките си номера. Често си мислеше за неопренов костюм, за да може да го посещава и през зимата защото чакането в града я изтощаваше. Май това е моментът. Еднo, две, три.. Сън в любовна безтегловност.

David Sylvian - Darkest Dreaming

2009-07-15T06:21:00.003-07:00

Hold me close, the sky is breaking!

Best friends

2009-07-15T06:21:00.002-07:00

София през една юлска сряда или пък четвъртък:)

2009-07-15T06:21:00.001-07:00

2009-07-15T06:21:00.000-07:00

София Поетики-11.07.09

2009-07-10T01:44:00.000-07:00

Where the wild things are!

2009-07-07T02:54:00.000-07:00

Нямам търпение да го гледам!:)

село Дъждовница

2009-07-01T07:30:00.000-07:00

Пътешествахме в района около Кърджали и преминавайки през едно селце вниманието ни беше привлечено от красива каменна къща с надпис Art House Дъждовница. Село Дъждовница е събрало чиста поезия в името си. Намира в Източните Родопи от където се открива чудесна панорама към язовир Кърджали и околните гористи местности. В близост до Дъждовница се намира пещера Утробата и многобройни скални масиви с издълбани в тях тракийски ниши. Известно е, че тези ниши са били използвани като погребални урни, както и като места за поставяне на дарове и желания към Бога Слънце.

Дворът беше изпълнен с красиви скулптури а през прозорците успяхме да разгледаме помещенията. Беше супер приятно местенце и за нашия обяд и се настанихме на една пейка.

А това е тоалетната срещу къщата:)

Срещнахме един мъж на улицата и го разпитахме за къщата и за какво се използва. Той ни разказа, че е създадена с международна програма включваща млади хора от различни страни и че се събират всяка година, началото на Септември и с гордост ни показа склуптурата на Терлика. Дотогава мислех че е басейнче и много се смях като разбрах. От неговите думи ми стана ясно, че празнуват хора от страни, които имат терлици. Още по забавно!
После потърсих малко в Интернет и попаднах на сайта на младежки център Кръг откъдето получих повече информация, а именно:

"Община Кърджали и Младежки център КРЪГ участват в Националния конкурс за избор на изключителна туристическа дестинация (Destination of Excellence), обявен от Държавната агенция по туризъм с подкрепата на Европейската комисия. Кандидатства дестинацията Кърджали – Тракийски ниши над с. Дъждовница – Тракийско светилище Утробата. Тъй като целта е да се насърчат всички организации и институции, имащи отношение към създаването и ефективното управление на туристически дестинации, чрез предложения, които интегрират в себе си материалното и духовното наследство на траките в съчетание с формите на живото изкуство, акцентът е поставен върху ежегодното представяне на Фестивала на Терлика в с. Дъждовница. По инициатива на КРЪГ и младежи от няколко европейски страни, и с подкрепата на Община Кърджали, в Дъждовница през 2006 г. стартира местен фестивал, известен с това име. Провежда се на първия ден от м. септември (или последния от август) като един весел култ към нишката, която наподобява безкрайността. Скъсаният терлик не се хвърля от селската къща, а се разплита и преплита от местните жени в нови и нови комбинации от нишки като символ на постоянството на самия живот. За първия фестивал е изплетен терлик, дълъг 3,5 м от 18 кг вълна. Участниците във второто издание на фестивала изяждат 4-метрова торта във форма на терлик, която тежи 300 кг. Нестандартни трансформации на терлика, съпроводени с празнична програма (по терлици), се очаква да има и през всяка следваща година. Празникът на Терлика прави Дъждовница известна в България и превръща малкото село в предмет на десетки телевизионни репортажи, филми, медийни публикации и сайтове. Нетрадиционната дестинация дава шансове на този богат на непопулярни тракийски паметници район да се представи пред света. Препратката към древните култове и духовната култура на траките е съпроводена с изследване, събиране и представяне на местни обичаи, традиции, вярвания и легенди. "

Сайтът на младежки център " Кръг"

Eastern Plays

2009-07-01T06:51:00.000-07:00

Повече инфо тук

Прозорец

2009-07-01T06:22:00.000-07:00

Soul Bin

2009-07-01T06:13:00.000-07:00

Mia Мall в Приказната Водна Кула-21.06.09

2009-06-23T04:41:00.000-07:00

Приказната Водна кула в кв. Лозенец

и красивата музика на Аmbient Anarchist

..цялата идея на събитието и изборът на пространство донесаха многоо усмивки по лицата:) Имаше ревю,прекрасни звуци, красота на дрехи и лица, чудни прически, летящи котки, високи гледки, анасонови коктейли, причудливи сенки и много бръшлян!Браво:))

Фестивал на Спомените в с. Горна Бела Речка в снимки

2009-06-22T11:57:00.000-07:00

Прототипите на Бети

2009-06-12T01:32:00.000-07:00

Helen Kane-популярна певица от 20-те години на 20-ти век

Clara Bow- популярна актриса по същото време

Betty Boop, I love you!

2009-06-12T01:16:00.001-07:00

Любими звуци...

2009-05-26T07:12:00.000-07:00

Goat Milk - Фестивал на Спомените- 22-24 Май, 2009, с. Горна Бела Речка

2009-05-19T04:49:00.000-07:00

Прекрасно време се очертава отново с фестивала в Бела Речка. Миналата година, поради една прекрасна случайност, се озовахме на пърформанс, извън официалната програма. Носеше името - сетивен театър "Лабиринт". Уникално като преживяване:)

Ето и по-интересните за мен събития на фестивала тази година:

Петък, 22-ри май:
19.00- концерт до камбаната – Магдалена Вълчанова, цигулка(в програмата Бах, Чайковски, Прокофиев, Г.Златев-Черкин, П.Владигеров)

22.00-джаз с Мирослава Кацарова, Христо Йоцов, Румен Тосков и Веселин Веселинов -Еко

23.30-нови анимационни филми на открито – представя Компот колектив +Екстра : Райчо Станев кани на първия бар на открито до казана за ракия( от 20.30 до 22.30)

Събота, 23-ти май:
Визуален архив 89: инсталация с лични фотографии и предмети от 89-а на гостите на фестивала – модератор и куратор Весела Ножарова + разговор на чай в 20.00-(зала бели ризи)

22.00-концерт Милена Караджова, фолк-джаз, голяма зала
+ екстра някъде след 24.00 DJ Досю Амуджиев голяма зала

Неделя,24-ти май:
13.00-концерт духова музика Вършец

Повече инфо, тук!

село Чуйпетлово

2009-05-18T07:08:00.000-07:00

Първото, което запомних за селото е, че е най-високото във Витоша/ 1200m надморска височина/ и че е първото през което минава р. Струма. Селото е основано около 1640 г. от избягало през турско време население от равнината. Селото е толкова скрито, че пътешествениците се ориентирали само по кукуригането на петлите за местонахождението му, откъдето и причудливото му име - Чуйпетлово!
Малко след последните къщи, започват приказни полянки пълни с цветя и горски духчета:)

Vourvourou Scluptures

2009-05-18T06:21:00.000-07:00

Красиви случайности

Намерен плаж

Морски склуптори

..и време само да им се любуваме!

Around fairy Sythonia, Greece

2009-05-14T05:38:00.000-07:00

Прекрасен, малък залив с незабравими маргаритки по плажа:)

Тадам!

Nature Vive!

Цветни къщи за пчели:)

..където се приготвя традиционният за Гърция, шарен мед:)

Ето го моят първи плаж:)

К-г "Арменистис" пуст и прекрасен:)

Плажни котки, една идея по щастлива:)

Плажна приказка през Май!

Junior Boys - Like A Child

2009-04-27T14:37:00.000-07:00

2009-04-22T15:00:00.000-07:00

Roses, roses everywhere,
i love you anywhere,
i'm naked on the road
to my galactic dream,
and my only wish is
to dance with you on stream.

2009-04-22T07:27:00.000-07:00

Една от очарователните къщи на Русе!

:)

2009-04-22T06:35:00.000-07:00

За повече инфо, тук

Moby - Shot in the back of the Head

2009-04-16T05:43:00.000-07:00

Shot In The Back Of The Head from Moby on Vimeo.

Видео-Дейвид Линч.

Къща на хобити в Румъния

2009-04-15T07:22:00.000-07:00

David Sylvian - Darkest Dreaming

2009-04-13T07:22:00.000-07:00

Tiga - "Shoes"

2009-04-10T04:33:00.001-07:00

Tiga "Shoes" from AlexandLiane on Vimeo.

Kate Bush - Suspended in Gaffa

2009-04-06T07:26:00.000-07:00

Kate Bush - Sat in Your Lap

2009-04-06T07:15:00.000-07:00

Emil doesn't drive & SpАceLex @ фабрика - "Зрънчо", София, 14.03.09

2009-04-05T23:36:00.000-07:00

От тук може да се свали част 1-ва, от сета на Emil doesn't drive & SpАceLex от партито на списание "Едно" във фабриката на "Зрънчо" или "Звънчо":)
Приятно танцуанее!:)

David Sylvian - Brilliant trees

2009-04-02T02:20:00.000-07:00

The beach and the piano

2009-03-31T01:14:00.000-07:00

Travel Sex - "Sexiness" (1983)

2009-03-17T05:03:00.000-07:00

Парчето на нашата събота вечер!!! юхууууу:)

Free Cinematic Sessions by Sig

2009-03-12T02:03:00.000-07:00

Фотографии: Илиян Ружин /с много благодарности/

www.myspace.com/freecinematicsessionsbysig

♥♥♥ ♥♥♥ ♥♥♥

Излизаме от вкъщи
пред нас има огромна луна
чешмичката тихо пее през всички сезони
но през зимата е особенно очарователна
Вървим към Радиото
място, където никога не сме били преди
знаем за концерт със запис
стъпваме тихо, изключват се телефони
и отново това попадане/падане в друго пространство
Така ни харесва!
Проблемите със звука нямат значение
за всички, с изключение на музикантите
Появява се бутилка мента и
настъпва оживление на пулт
Музиката е прекрасна!
Обгърнала съм единия ти крак с ръце
и съм щастлива...

2009-03-11T08:39:00.000-07:00

Мокри дрехи висяха
на мястото, където се целувахме
преди толкова много време..

Мокри, като миглите ми сега,
когато прибирам сухите си рокли.

Booka Shade - Darko

2009-03-10T08:58:00.000-07:00

I love mnml!

Pink Freud - Come as you are

2009-03-10T08:42:00.000-07:00

2009-03-09T07:58:00.000-07:00

На спирката

2009-03-09T07:43:00.000-07:00

Dockyard Music Fest-28.02.09 - Солун

2009-02-26T06:46:00.000-08:00

За повече инфо :)

Superpitcher - Happiness

2009-02-25T05:27:00.000-08:00

Сън

2009-02-23T07:56:00.000-08:00

Неонови отблясъци в сънувани танци,
преминават по слепоочията на момичето,
заспало с книга в ръка.

"Ще забравя да танцувам"- мисли си тя.
И всички около мен ще забравят и тогава
ще настане всеобща танцова тъга...

По пътя

2009-02-23T06:21:00.000-08:00

На кея

2009-02-22T23:36:00.000-08:00

На село..

2009-02-20T07:45:00.000-08:00

2009-02-20T07:26:00.000-08:00

Село Буката

2009-02-19T02:31:00.000-08:00

Село Буката е разположено на красиво възвишение на 1 км южно от село Могилица и на 34км от Смолян. Селото е малко, с около 100 жители и липсва на много карти, откъдето пък идва и част от очарованието да попаднеш там. Прекрасно място заобиколено от хълмове, простор и тишина. Наблизо се намира пещерата "Ухловица", една от най-старите пещери в региона. Нашето приключение беше зимно, пухкаво и бяло. Попаднахме по тъмно в прекрасна къща, където имаше възможност да преспим. Там ни посрещна семейство, което ни нагости с родопски пататник, домашно приготвено сирене и напои с чудна ракия. Имаше запалена камина, дойдоха гости на семейството и всичко беше много мило. Домакина ни - човек с любов към детайла /майстор-дърворезбар/ беше превърнал таваните на къщата в произведения на изкуството, а също така се оказа, че е и кмет на селото. Ето каква информация открих за него:
"Милчо Рушанов-Утвърден майстор на каци, бурета, бъчви, бъкели, на струговани гаванки, подноси, чашки и купи. Много обича да майстори резбовани дървении за тавани, врати на мебели, корнизи и др. От 40 години е в занаята, има много ученици, включително и чужденци, дошли да летуват в родното му село Буката."

Сутринта нямах търпение да погледна навън и гледката беше невероятна, като бяла приказка, в която нямаш търпение да се впуснеш.

Днес заваля сняг и цял ден гледам през прозореца в града големите снежинки и не спирам да си мисля за това чудно селце.

Ето и сайта на Милчовата къща - http://bukata.hit.bg/

Лампите на Бети

2009-02-17T06:03:00.000-08:00

Daft Punk - Something About Us - Daft Loop Love

2009-01-27T01:43:00.000-08:00

For Love...

Noze - Love Affair

2009-01-20T00:09:00.000-08:00

Винаги скачам да защитя честта на това парче! Oh yeaaah!

Прашинки мисли

2009-01-13T11:04:00.000-08:00

...нищо не е по прекрасно, от малки думи, с голямо значение, казани в подходящия момент. После притихваме и се любуваме на момента. Стоим тихо, за да не развалим магията, оставаме само по усмивка, най-благата...
Омръзна ми тази зима, не съм планинарка и не мога да и се любувам както го правят Те - белите хора. Липсва ми моето лято-толкова топло и познато. Пожелавам си един хубав слънчев ден утре...

Експериментът "Зайка

2009-01-11T06:02:00.000-08:00

http://www.pravoslavie.bg/content/view/10487/72/

Белград за начинаещи!

2009-01-06T06:13:00.000-08:00

С благодарности на Галето за снимките:)